Отнася се за сондажната течност с масло като непрекъсната фаза. Още през 20-те години на миналия век хората са използвали суров нефт като сондажна течност, за да избегнат и намалят различни усложнения при сондирането. Въпреки това, на практика се установява, че използването на суров петрол има следните недостатъци: малка сила на срязване, трудности при суспендиране на барит, големи загуби при филтриране и летливи компоненти в суровия петрол лесно предизвикват пожари. Така той постепенно се разви в два вида сондажни течности с дизелово масло като непрекъсната фаза – сондажна течност на пълна маслена основа и сондажна течност с емулсия вода в масло. В изцяло маслената сондажна течност водата е безполезен компонент и водното й съдържание не трябва да надвишава 7 процента; докато в сондажната течност вода в масло, водата е равномерно диспергирана в дизеловото масло като основен компонент и съдържанието на вода обикновено е 10 процента ~60 процента.
